За един ритуал преди и след сто години: Функции на Гергьовденската обредност във всекидневния живот на Българите от с. Чушмелий в Украйна

UDC: 316.728:39(=163.2)(477)"19/20" ; 398.332(=163.2)(477)"19/20"

  • Galin Georgiev (Bulgaria) Eтнографски институт с музеи БАН
    galin24@abv.bg

Сажетак

Целите на настоящия текст са свързани с изясняване ролята на един календарен обред (и изобщо на ритуалите) не само за поддържането на стародавни традиции в локалните български общости в Украйна, но преди всичко като фактор за развоя и ситуирането на тези групи в условията на динамичните социално-икономически и историкокултурни промени в началото на ХХІ век. Особено значение имат функциите на съхранените български обреди в контекста на сложната социална и културна ситуация след разпадането на СССР и обособяването на самостоятелните държави Украйна и Молдова. Различните празнично-обредни форми могат да се разглеждат като част от общностните стратегии на малките етнически групи за оцеляване и запазване на тяхната етнокултурна идентичност.


Теренните етнографски изследвания в с. Чушмелий (дн. Криничное), Болградски район бяха извършени във връзка с проект на Етнографския институт с музей – БАН на тема: “Междуетнически отношения: взаимодействие на културите. Българските преселници в Бесарабия. Традиции и идентичност”. В рамките на проекта от 2005 до 2008 г. екип на ЕИМ проведе няколко последователни етнографски експедиции и бяха посетени общо над десет български и гагаузки селища в Болградски, Измаилски, Арцизски и Татарбунарски район на Одеска област в Украйна.


Ключови думи: Гергьовден, етнокултурна идентичност, език, традиция, българи в Украйна

Reference

АЕИМ, № 675-ІІІ: (Архив на Етнографския институт с музей – БАН), №
Обичаи и обреди от жизнения и клендарния цикъл. Песенен фолклор.
Поминъци. Житейски истории от с. Чушмелий (дн. Криничное),
Болградски район, зап. Г. Георгиев, септември 2007 г.
АЕИМ, № 690-ІІІ: Обичаи и обреди от жизнения и клендарния цикъл.
Песенен фолклор. Поминъци. Житейски истории от с. Чушмелий (дн.
Криничное), Болградски район, зап. Г. Георгиев, май 2008 г.
Асман, Я. 1997: Културната памет. Писменост, памет и политическа
идентичност в ранните високо развити култури. София.
Бернштейн, С. Б., Бунина, И. К. 1949: Предварительный отчет о
диалектологической экспедиции в болгарские села Молдавской ССР и
Измаильской области УССР. – В: Ученые записки института
славяноведения АН СССР. Т. 1. М.-Л.
Бернштейн, С. Б., Чешко, Е. В. 1958: Атлас болгорских говоров СССР.
Москва.
Бонева, Т. 1999: Традиции и иновации в културата на две български села в
Украйна. - В: Украiна i Болгарiя: вiхи iсторичноi дружби. Одесса, 207-
221.
Бонева, Т. 2000: Етничната култура на локалната общност. – В: Изследвания
в чест на чл. кор. проф. Страшимир Димитров. Studia Balkanica, 23, Т.
2, 761-783.
Бонева, Т. 2003: Миналото в локалната общност. – В: Фолклорът и корените
на съвременната култура. Годишни четения по хуманитаристика.
Бургас.
Бонева, Т. 2004: Социализмът и модернизацията отразени в житейските
разкази. – Българска етнология, № 4.
Василева, М. 1993: Традиционни календарни и семейни обичаи в
Карнобатско. – В: История и култура на Карнобатския край. Т. 3,
С.,163-234.
Георгиев, Г. 2008: Песенната традиция като форма на културна памет и
идентичност. По материали от българската общност в Украйна. – В:
Културне паралеле. Свакодневна култура у постсоциjалистическом
периоду. Београд, 205-221.
Георгиев, Г. 2008а: Една сватба от с. Хасан-Батър в Украйна. Общностни
образи на паметта и идентитета във всекидневния живот на българите
от Бесарабия днес. – Българска етнология, № 4.
Георгиева, Ив. 2002: Българите в Крим. – В: Болгаро-украйнские связи на
рубеже тысячилетия. Материалы международной научнопрактической
конференции. Симферополь.
Георгиева, Ив. 2003: Нестинарството в Крим. – Българска етнология, № 2-3,
9-30.
Горбань, И. 2004: Фольклор i фольклористика болгар в Украiнi. Львiв
Грек, Ив. 2008: Этнодемографические процессы среди болгар Молдовы и
Украины в середине ХVІІІ-ХХ в. – В: Арнаудов сборник. Доклади и
съобщения. Т. 5, Русе, 102-116.
Державин, Н. 1914: Болгарские колонии в России (Таврическая, Херсонская
и Бессарабская губернии). Материалы по славянской этнографии. – В:
СБНУ, кн. 29, София.
Журавлев, В. К. 1955: Говор села Криничное (Чешма-Варуита). – В: Статьи и
материалы по болгарской диалектологии. Вып. 7. Москва.
Журавлев, В. К. 1958: Говор села Криничное (Чешма-Варуита)
(продолжение). – В: Статьи и материалы по болгарской
диалектологии. Вып. 8. М., 64-86.
Захариева, Св. 1999: Традицията в съвременното модулно общество. –
Българско музикознание, № 3.
Иванов, Й. 1917: Българите в Македония. София.
Интервю 2006: Интервю с Ганка Михайлова. – Българска етнология, № 2, 11-
19.
Кацарова, Р. 1959: Полковник Георги Янков. По случай 100-годишнината от
рождението. – В: Българска музика, № 10, 16-23.
Киссе, А. 2006: Възраждане на българите в Украйна. Одеса.
Маркова, Л. 1966: Некоторые тенденции развития культуры и быта болгар
Юго-западных районов СССР (к вопросу об устойчивости этнических
традиций). – В: Первый конгрес балканских исследований.
Сообщения советской делегации. Москва.
Маркова, Л. 1984: Болгары Советского Союза: тенденции этнического
развития. В: Расы и народы. Ежегодник. Вып. 14. Москва.
Маркова, Л. В. 1995: Эволюция этнической традиции болгарского населения
Молдовы и Украины. – В: Страницы истории и этнографии болгар
Молдовы и Украины. Кишинев, 72-84.
Милетич, Л. 1902: Старото българско население в Североизточна България.
София.
Миланов, Е. 2000: Регионални и етнокултурни български общности зад
граница. – В: Аспекти на етнокултурната ситуация. Осем години покъсно.
С., 118-176.
Минчева, Е. 2008: “Болгары-итостранци” (Наблюдения от експедиция
Бесарабия` 2007). – В: ХІІ конференция на българските етнографи.
Враца, 5-6 октомври 2007. Стожери на народната традиция. Враца, 72-
89.
Младенов, М. 1965: Названия и прозвища на групи българско население
(образувани по техни говорни особености). – В: Известия на
Института за български език, кн. ХІІ, С., 199-222.
Николова, М. 1973: Обичаят “Петльовден”. – В: ИНМВ, ІХ, (ХХІV), Варна,
153-181.
Нягулов, Бл., Миланов, Е. 1998: Българските общности зад граница. – В:
Общности и идентичности в България. С., 408-438.
Полевые 2007: Полевые исследования студентов РГГУ: этнология,
фольклористика, лингвистика, религиоведение. Вып. ІІ, М., РГГУ.
Попова, М. 2001: Райна Кацарова и нейният архивен фонд през погледа на
специалиста. – В: Българско музикознание, № 4, 110-115.
Райчевски, Ст. 1991: Етнографските (регионалните) групи в Странджа. – В:
Българска етнография, № 2, 34-40.
Ракшиева, Св. 2004: Етнографски групи и граници в Тракия. – В: Тракиецът
и неговият свят. Т. 2, С., 5-27.
Симеонова, Г. 1987: Групи българско население и етнографски групи. – В:
Българска етнография,
Симеонова, Г. 2000: Традиционните празници в състояние на промяна.
София.
Симеонова, Г. 2008: Отношението на информатора към изследователя. Повод
за размисъл в една бъдеща “Етнография на етнографа”. – В: ХІІ
конференция на българските етнографи. Враца, 5-6 октомври 2007.
Враца, 9-22.
Стойков, Ст. 1979: “Рупските” особености в съртския говор. – Известия на
Института за български език, № , 701-712.
Толстой, Н. И. 1980: Из “граматики” славянских обрядов. – В: Труды по
знаковым системам. 15. Тарту.
Толстой, Н. И. 1983: О предмете этнолингвистики и ее роли в изучении языка
и этноса. – В: Ареальные исследовния в языкознании и этнографии
(язык и этнос). Л., 181-190.
Толстой, Н. И. 1995: Язык и культура. – В: Язык и народная культура.
Очерки по славянской мифологии и этнолингвистике. М., 15-28.
Толстой, Н. И. 1995а: Этнолингвистика в кругу гуманитарных дисциплин. –
В: Язык и народная культура. Очерки по славянской мифологии и
этнолингвистике. М., 27-40.
Тодорова, Д. 1989: Традиционни есенни и зимни празници и обичаи в
Провадийския Сърт. – В: ИНМВ, 25 (40), Варна, 126-134.
Тодорова, Д. 1990: Традиционни пролетни и летни празници и обичаи в
Провадийския Сърт. – В: ИНМВ, 26 (41), Варна, 208-221.
Чешко, Е. В. 1950: Итоги работы по саставлению лингвистического Атласа
болгарских говоров СССР. – В: Ученые записки института
славяноведения АН СССР. Т. 2. М.-Л.
Чохаджиева, Г. 2001: Обратната перспектива (Теоритични и емпирични
аспекти на собствения опит при регионално теренно фолклористично
проучване). – В: Известия на Регионален исторически музей – Велико
Търново, № 25-26, с. 174-188.
Чохаджиева, Г. 2005: Моите кюстендилски баби (Теренната практика и
саморефлексията на фолклориста). – В: Известия на исторически
музей Кюстендил, № 16.
Чохаджиева, Г. 2008: Случки и прозрения. Три примера от собствения
теренен опит. Примери към саморефлексията на изследователя. – В:
ХІІ конференция на българските етнографи. Враца, 5-6 октомври
2007. Враца, 9-22.
Шабашов, А. 1999: Ойконимия болгарских населеных пунктов юга Украины
(Одесская, Кировоградская, Николаевская области). – В: Българска
Бесарабия. Вып. 1, Болград.
Шабашов, А. 1999: Этнографические группы болгар Тарутинского района
Одесской области. – Записки исторического факультета. Вып. 9.
Одесса, 56-67.
Шабашова, Ю. 1994: Етнографiчне районування болгар Одещини та iх
етнiчнi особливостi. – В: Историчне краэзнавство Одещини. Збiрник
матерiалiв. Вып. 5. Одеса.
Braudel, F. 1986: L`identite de la France. Paris.
Kostlin, K. 1999: Vanishing Borders and the Rise of Culture(s). – In: Ethnologia
Europea, 29/2, 31-36.
Објављено
25.08.2018.
Како цитирати
(BULGARIA), Galin Georgiev. За един ритуал преди и след сто години: Функции на Гергьовденската обредност във всекидневния живот на Българите от с. Чушмелий в Украйна. Гласник Етнографског института САНУ, [S.l.], v. 57, n. 2, p. 141-162, aug. 2018. ISSN 2334-8259. Доступно на:
<https://www.ei.sanu.ac.rs/index.php/gei/article/view/509>.
Датум приступа: 17 apr. 2024
Број часописа
Секција
Научни радови